Дойде лятната ваканция и Ипотпал тръгна със свойте приятели към неговото село. Той възнамеряваше да посети дядо си, който винаги се радваше на неговата компания. Със себе си Ипотпал беше взел най-добрите си приятели и те заедно тръгнаха към селото. Когато пристигнаха дядото на Ипотпал ги посрещна и им каза:
- Здравейте момчета. Идвате точно навреме.
- На време за какво дядо? – попита Ипотпал.
- Ами ще правим погребение.
- Погребение ? – Ипотпал за малко да припадне, а неговите приятели се погледнаха уплашено. – Ама как така погребение? Кой е починал?
- Ами какво да ти кажа. Правим погребение на прасето. Току що почина. – изсмя се дядото.
Двамата приятели на Ипотпал избухнаха в бурен смях. Дядото на Ипотпал имаше чувство за хумор.
- Значи може да се пошегуваш с мен по такъв груб начин. Как можа да ми кажеш, че ще ходим на погребение? – възмути се Ипотпал.
- Не съм казвал, че ще ходим на погребение, а че ще правим погребение! – продължи да се шегува старецът.
Малко по-късно, когато бащата на Ипотпал се обади да попита как са пристигнали, дядото се пошегува и с него по същия начин. Така историята за организираното погребение стана духовита шега, която събралата се компания разказваше с насмешка.